Интервю с хип- хоп изпълнителя SPOKE.

Spoke e млад артист на българската хип- хоп сцена. Истинското му име е Желан Данев и е роден в град Карнобат, където прави и първите си стъпки като рап изпълнител. Днес живее във Велико Търново.  Студент е по „Журналистика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Въпреки многото ангажименти свързани с образованието,  той не престава да се занимава с музика.
За него, за хип- хопа, жените и живота- това са част нещата, които може да прочетете в интервюто, което Spoke даде.

Spoke: „Жените, които не носят по две кила грим остават незабелязани от нас мъжете защото не търсим жени, а форми“

- Здрасти Spoke, как си?
- Амиии бивам…

- Къде те намирам, имаш ли време на поговорим?
- Свободен съм, нямам ангажименти и не бързам за никъде.

- От колко време се занимаваш с музика?
- Oт 5-6 години.

- Сам ли работиш или има и други хора с теб?
-  В момента работя сам по лириките и записите, но с бийтове за демотата се снабдявам най- вече от хип- хоп продуценти, които предоставят нещата си за демо записи.

- Кой са тези продуценти, имат ли си имена?
- Това са имена от международната сцена, като Anno Domini beats и Sinima beats. Освен това се включвам и в конкурси на български продуценти, когато разбера за тях.

- Колко песни си записал досега?
- Точната бройка ми убягва, защото съм работил, както сам, така и във фючъринг с други изпълнители, но предполагам, че цифрата е около 90-100 песни.
 
- На колко години беше когато записа първата си песен?
- Първият ми по- сериозен запис дойде, след като участвах в училищен конкурс за таланти в град Карнобат. Тогава платих на Still Snake да ми направи бийт и с парчето взех трето място при музикантите от моята възрастова група. След това влязох в импровизираното студио на Liubaka в Бургас и записах въпросния трак „Различен“. Бях на 16 и не ми се получи много добре, но оттогава се старая да се развивам постоянно.

- В момента работиш ли върху нещо ново?
- Скоро ще се появи парчето „Жени“. То е посветено на истинските, работещите жени, които не носят по 2 кила грим по себе си, но остават незабелязани от нас мъжете, защото не търсим жени, а форми.

- Къде може да се слушат твой песни? Имаш ли издадени издадени записи?
- Нямам професионално издадени записи и себе си не определям като „професионален рапър“. Напоследък всичко, което правя се случва в една малка стая, която дори приблизително не наподобява студио. По- голяма част от песните ми е достъпна за слушане в сайтовете за видео споделяне YouTube и Vbox7. Освен това могат да бъдат свалени от SoundCloud
 
- Можеш ли да живееш от музиката, която правиш- изкарваш ли някакви  пари от това?
- Не мога да се изхранвам с нея, а и тая идея постепенно отпада от плановете ми за бъдещето. Не мога да спра да правя музика, но е по- скоро заради личната наслада от добре свършената работа, отколкото защото искам да печеля пари. Още съм студент, а все повече животът ме отчайва с невъзможността да намеря работа и да изкарвам пари от каквото и да е.

- Какво те вдъхновява, за какво най- често пееш?
- Има чувства и емоции, които като всяко човешко същество изпитвам. Понякога ме вдъхновява желанието да спра да усещам и да се превърна в робот, който не може да бъде наранен.
Като оставим настрана това, пиша рими и за това, което гледам по новините, за това, което трябва, но не виждам там или казано накратко за светът около мен както аз го виждам. Пея за това, което обичам и за това, което ненавиждам в природата на човека, който за да постигне определени цели забравя какво е да си човек.

- Защо хората трябва да слушат хип- хоп?
- Не бих могъл да кажа, че трябва, че е задължително. По- скоро препоръчвам музиката, която се слуша- без значение стила, да съдържа смисъл в себе си. Да иска и успешно да казва нещо с лириката и звученето си. В днешни дни, когато всичко е толкова пошло и глупостта печели най- много почитатели, е радващо, че продължава да има музиканти, които правят това, което искат, а не това което им казват големите продуценти. Апелът ми към слушателите е да потърсят повече ъндърграунд и независими изпълнители, защото имат повече неща за казване.
  
- Има ли нещо, което искаш да кажеш на хората, които ще прочетат това интервю?
- Не винаги да правиш каквото можеш е най- правилното. Понякога трябва да направиш каквото трябва. Има възможностти, които се появяват веднъж в живота и от тях всеки трябва да се възползва, защото ще съжалява повече ако ги пропусне, отколкото, ако се провали. Не позволявайте на обстоятелствата и хората да разбият мечтите ви, защото те са това, което ви изгражда като човек- те са бъдещите ви цели. Изпълними или не, трябва да ги преследваме през целия си живот. Агресия и чувство в изкуството, мир и любов в живота!

-Благодаря ти за този разговор, пожелавам ти успех!
- И аз ти благодаря. Ти кога стартира блога?
- Днес (хаха)
- (смее се) Ще го чета с интерес.
ЛИНК КЪМ ЕДНА ОТ МНОГОТО ПЕСНИ НА SPOKE -> http://www.youtube.com/watch?v=tf_SzGhHsYc

автор: Светлин Балкански

„Великото човешко творение- боклука“

Без него- боклука, едва ли бихме могли да си представим света и живота. Боклука е навсякъде около Нас. Той ни завладява. Той ни сдъвка. Той ни поглъща.
Интересното в случая е, че той не се е появил по- пътя на природните закони. Не е бил тук преди нас. Той е създаден „За Нас от Нас“ и сигурно ще остане след Нас.
 В природата нито едно живо същество не оставя след себе си боклук.  Или поне не такъв какъвто оставяме Ние. Благодарение на това, че си създаваме сами боклука, той до такава степен е завладял ежедневието ни, че се е превърнал в част от самите Нас.
 Сигурно на някой хора им е много приятно, мръсотията около и вътре в тях да си е тяхната, а не нечия, която би била чужда. Тези хора явно и без притеснение ,демонстрират своето отношение към чистота на тяхната природа. Пред платнената торбичка (тая на „дъртата бабичка“ или оная, с която пазарува „смахнатия тип“) те избират найлонова торбичка (тя е на боклука „малката сестричка). Тези хора,  предпочитат да изхвърлят безразборно всякакви неща, защото това е изява на независимост. Демонстрация на твърд характер.
  Абсолютно всеки ден, когато пазарувам, аз се сблъсквам с учтивата продавачка в магазина, която ласкаво ми предлага поредната торбичка. Купувам си една вафла и вместо „Лек ден“ , „Довиждане“, „Всичко хубаво“, чувам подканващия глас с любимият въпрос „Желаете торбичка, нали?“ И оставам с впечатлението- тя смята, че ми прави услуга. Отказвам всеки път учтиво.
Но след мен ще минат още сто човека, дали  и двама ще откажат. Другите най- съвестно си вземат торбичката, а вече и си плащат за нея.
Представяте ли си, че Ние плащаме, за да си купим боклука! Чак се разсмивам от своите мисли. Това е толкова нелепо. То е като да си плащаш затова, че някой ти налива всяка сутрин по- малко отрова в кафето.

В следващите няколко изречения бих желал уточня, защо боклука освен човешко творение е велико такова, единствено по рода си. Боклука притежава няколко невероятни качества, каквито не притежава нито едно наше откритие, на която и да е наука. Боклука притежава качеството да променя средата около нас. Той я прави по- красива с пъстрите си цветове.
Децата се радват когато видят раздухан от вятъра найлон, те си мислят- „А, балон!“.
Боклука може да обогати въздуха ни: азот, амоняк, сяра.. всичко това е вълшебен коктейл, за белите ни дробове- дишайте дълбоко.
Боклука може да обогати нашата вода: тежки метали, промишлени отпадъци, нефт и нефтни продукти- пиите на големи глътки.

Боклука. Той е с нас. Когато почистим от него деня си, ще направим красив и света си.
автор: Светлин Балкански

Змиеглавaта риба (Channa sp.).

 Рибата, която ужаси Америка (статия)

В света са известни 29 вида Змиеглави. Смята се, че тяхната родина е Азия. В някой тайландски реки е препълнено с тях (езерото Шринакарин), където нападенията срещу хора никак не са рядкост, но в повечето случай последствията не са фатални.
Рибата притежава много остри зъби и е много агресивна. Напада почти всичко с по- малки размери. Захапката и е толкова силна, че при дължина от 50+ см. без проблеми би могла да откъсне парче от месото Ви.
В Америка (където имат проблем с нея и е забранена за продажба и отглеждане) има случай на уловени екземпляри както на жива стръв, така и на изкуствена примамка. Пол Димауро, който хваща първия екземпляр в американски води (Крофтънското езеро- Мериленд) е използвал "Kлатушка" при първата си среща с нея през 2002 година.
Рибата се храни и размножава целогодишно. Само седмица след като П. Димауро хваща първата Змиеглава, в същото езеро са хванати стотици малки от вида. А това, съчетано с агресията и ненаситния и апетит е потенциална заплаха за изместване и заличаване на видове характерни за конкретните водоеми.
Северните видове Channa sp. издържат на много ниски температури. Дори след като бъде замразена, при размразяване(не е ясно след колко време) в повечето случай рибата е жива!
Тази риба притежава невероятната възможност да се предвижва по суша, благодарение на нейните гръдни/коремни перки. Така тя може да се предвижи от един воден обект до друг, в случай на пресъхване или на влошаване качествата на водата (отравяне). Channa може да издържи на суша до 3 дни! В Америка има хора, които твърдят, че докато били на пикник край езера, в които са открити змиеглави, рибите излизали от водата на сушата и нападали храната им (сандвичи и т.н.).


В България някой хора я отглеждат в аквариуми (700лт+) и споделят, че когато ги хранят от ръка има случай на атаки от страна на рибите. Те трябва да бъдат изключително внимателни и по никаква причина да НЕ ПУСКАТ рибите на свобода, както в изкуствени така и в естествени водоеми, защото СЪЩЕСТВУВА РИСК от това Channa да остане единствения вид риба в такъв водоем. Тя е от най- опасните хищници и изяжда всичко по пътя си.

Автор: Светлин Балкански

Остров от боклук- пластмасата, която обичаме.

Остров от боклук в Тихия океан не спира да расте.

„Боклуците продължават да се събират и да променят средата, това неминуемо ще предизвика много проблеми".

Огромният „остров” от боклуk, който се намира на 500морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хавайте и достига Япония продължава да разширява заплашително размерите си.

„Това замърсяване може да има неподозирани екологични последици“, съобщи АФП.
Изследвания в зоната проведени между 1999-2010 година показват, че проблема продължава да се задълбочава и пластмасовите микрочастици, които плуват във водата са се увеличили десетки пъти. Общата площ на така наречения „остров“ надвишава два пъти размерите на щата Тексас.

Гигантската купчина от пластмасови боклуци не се мести,тя стой на едно място. Това се случва в следствие на океанските течения, които се събират тук, след като направят един оборот от своето движение и са основната причина за това боклука да се събира точно на това място. Над 70процента от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи колко e точното и количество.

"Има около100 млн. тона смет", казва американският океанолог Чарлз Мур, който първи е открил струпването. От San Francisco Chronicle пък пишат, че боклуците със сигурност са над 3.5 млн. тона,което е много по- малко от това, което твърди Мур, но в никакъв случай не e по-малко обезпокойтелно.

Екип от учени на Института по океанграфия „Скрипс“ е изследвал 1600 км. от калифорнийското крайбрежие, за да документира въздействието на боклука върху флората и фауната в района. Резултата е, че в повече от 10% от изследваната риба е открита пластмаса, която тя е погълнала преди това, заблуждавайки се, че е храна.
Наскоро е открито и насекомо, което е започнало да снася своите яйца върху пластмасовите частици плуващи на повърхността, вместто върху морската пяна.

Океанологът Къртис Ебесмайер изследва струпването на отпадъци в моретата повече от 15 години. Той сравнява случващото се в Тихия океан с живо същество. "То се придвижва неконтролируемо като огромно животно", допълва Ебесмайер. И когато това животно се приближи към сушата, както се доближава към Хавайския архипелаг, резултатите са много сериозни. "Боклукът се разпръсва по плажовете и замърсява цялата околна среда", добавя той.

"Всяко парче пластмаса, произведено преди 50 г., попаднало в океана, продължава да плава някъде", обяснява химикът Тони Андрейди, който работи в американския изследователски институт "Трайенгъл".

Пластмасовите отпадъци причиняват всяка година смъртта на милиони морски птици, както и на повече от 100 000 морски бозайници. Над 90%от боклуците, които плават в океаните, съдържат пластмаса, предупреждават от Програмата за опазване на околната среда към ООН.

Нито една страна в света не се ангажира сериозно с проблема и с това да започне да работи по решаването му. Основните причини затова са, че всичко е все още в неутрални води, а почистването им ще струва милиарди.

Само за разграждането на една найлонова торбичка са нужни десетилетия!

автор: Светлин Балкански